01 Февруари – Св. мчк Трифон (Трифон Зарезан / Трифоновден)

Talkuvam.bg именни дни, февруари

Имен ден празнуват: Гроздан, Гроздана, Грозданка, Гроздена, Гроздин, Гроздъо, Грозьо, Трифон, Трифонка, Радка, Радко, Лоза, Лозо, Лозан, Лозана, Лозанка, Лозка, Лозина, Лозен, Лозена

На този ден църквата празнува мъченик Трифон, известен като светец лечител. Според една от многото легенди за него той 17 годишен излекувал дъщерята на римския император Гордиан и спечелил признание и завидна слава.

Този ден е известен още с името Трифон Зарезан и за него легендата разказва: Света Богородица 40 дни след раждането на сина, като се връщала от молитва минала покрай брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила, но той вместо да и върне поздрава я подиграл “Мома си, пък син имаш”. Богородица се обидила и като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа. Майка им отишла и се учудила, че всичко е наред и разказала на Трифон, защо е там. Той докато показвал как реже си отрязал носа.

И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).

На този ден, според традициите рано сутринта стопанката омесва хляб и приготвя варена кокошка, пълнена с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение.

Празникът е включен към цикъл от 3 последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват: 1 февруари – Трифоновден; 2 февруари – Сретение господне и 3 февруари – Свети Симеон. 2 и 3 февруари се почитат за предпазване от вълци. През тези дни жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.