01 Септември – Преп. Симеон Стълпник, Св. Марта, Св. мчци Айтал и Амун дякони (Симеоновден)
Имен ден празнуват: Марта, Мона, Моника, Моно, Мончо, Моньо, Симеон, Симеона, Сима, Симана, Симо, Симон, Симона
На този ден църквата почита памет на св. Симеон Стълпник, известен с името “Симеон Орач” (започва новата оран), „Симеон брульо“ (започва бруленето на орехи). Почита и майка му Св. Марта. Роден в Мала Азия. На 18 годишна възраст постъпва в манастир, а по-късно се усамотява, като си построява каменна кула, подобна на висок стълб. Там прекарва остатъка от живота си, затова е наречен “Стълпник”. Там умира на 103 години.
Според народното броене с този ден започва начало на новата земеделската година. Започвал есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите.
Симеоновден се празнува като аграрен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени от духовно лице. Сред зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.
Рано в зори домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната дават ритуално на воловете и биволите, с които се оре нивата. За впрегатните животни се приготвят и малки кравайчета, които се нанизват нанизва на рогата на животните.
Орачите и сеячите обличат чисти дрехи и кичат с цветя и китки каруците и воловете, с които ще тръгнат към полето. Домакинята ръси пепел като обикаля 3 пъти колата с воловете.
В Северозападна България домакинята коли пред колата петел за “курбан на св. Симеон”. Обикаля около орача, колата и впрегнатите животни с жар, за да е спорна работата. Отваря портите и подава на мъжа си нова торба пълна с варена кокошка, прясна погача и баница и го изпраща тържествено.
След като пристигнат на нивата и изорат първата бразда, орачите разчупват питата на четири части. Първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия стопанин на нивата, а четвъртото стопанинът изяжда сам. Костите на варената кокошка се заравят също в първата бразда. Не се връща обратно храна в къщата.
Според народните вярвания на Летен Симеоновден нищо не трябва да се изнася от къщата и да се дава назаем, за да не „излезе берекетът от дома“. Жените не перат и не простират бяло пране, за да не е житото „празно“.
Добави коментар